• Начало
  • За нас
  • Публикации
  • Видеа
  • Партньори
  • Контакти
  • Начало
  • За нас
  • Публикации
  • Видеа
  • Партньори
  • Контакти

Както многократно сме повтаряли – нормализация  състоянието на биологичните системи става възможно, чрез корекция параметрите на личното физическо електромагнитно поле на човешкия организъм. В този случай, в него настъпва преустройство, предаване и организиране енергията на полета, контрол на клетъчните състояния на дисфункция, организиране, регулиране и контрол на биологичните процеси на системата. Корекция на биоенергията чрез електромагнитното поле на живи клетки може да бъде извършена по  различни начини.

Чудно на какво основание, някои учени в различни от медицината сфери, си позволяват да дават заключение за почиващи на научни основи апарати, че са шарлатания и са разработки на псевдонаучна основа, а реално те се явяват иновативни разработки регистриращи индивидуалната биологична норма?

В интернет почти всички алтернативни методи за диагностика и лечение са обявени за псевдонаучни, като някои руски учени (физикът Эдуард Кругляков 1934-2012 г.) смятат, че технологиите за биорезонансната терапия (БРТ), използвани в устройствата на Шимел и Шмид са шарлатански и антинаучни, но ЗАБЕЛЕЖЕТЕ, те не коментират електропунктурна диагностика (ВРТ).

Не считаме, че разработките ВРТ почиват на псевдонаучни методи и концепции, а изцяло на научни основи, и е крайно време да се внесат в графата иновативни апарати в съвременната медицина.

Това ни подтикна да коментираме малко по-подробно следното, използвайки някои текстове от публикацията „Псевдонаука (лъженаука) – схеми на функциониране …“ на акад. Иван Стефанов Загорчев (87г.) от БАН относно , а именно:

Кой, защо и на какво основание е решил кои разработки следва да се отнесат и попаднат в графата псевдонаука?

  1. „Псевдонаука“ по същество е противоположното на „наука“, т.е. тя е съвкупност от идеи и твърдения, които не са получени и аргументирани по научен път, а натрапени от някого и някъде си твърдения.
  2. Псевдонауката претендира за научна достоверност, но тя не използва научни методи, основани на наблюденията, статистиката и опита, а почива на лични становища на някого си.
  3. Псевдонауката не поставя под съмнение своите постулати, а се опитва да ги наложи като безпогрешни и единствено научни и достоверни.
  4. Псевдонауката имитира и мимикрира наука, представя се за истинска наука и се старае да отхвърли последната като „казионна“, „отживяла“, „традиционна“ и пр., както в случая с разработките на Шмид и Шимел (ВРТ) ги обявява, като почиващи на ненаучна основа и ги обявява за алтернативни разработки, почиващи на ненаучно обосновани методи и устройства.

По-долу ще се опитаме да изложим и нашето становище по този въпрос.

Ще се опитаме на кратко да разгледаме коя част от познанието е псевдонаука!

Науката изследва реалните факти и явления чрез непрекъснато обогатяван арсенал от научни методи и анализи.

Научното изследване взема предвид всички възможни тълкувания, и подбира измежду тях това, което отговаря най-добре на цялата съвкупност от свързани факти и явления. Допълнително се организира система от експерименти и наблюдения, които могат да потвърдят или отхвърлят избраната хипотеза.

Защо, тогава официалната медицина, която е обявена, че почива на научна основа:

  1. Не изучава и обследва всеки пациент съобразно неговата лична индивидуална и неповторима биологична норма?
  2. Разпорежда лекуващите в момента да се ръководят единствено по уеднаквени за всички хора по Земята биологични, клинични, лабораторни и други стандарти и показатели все едно, че всички хора са създадени по една матрица и няма разлика между всеки от нас ;
  3. Защо не приемат, че всеки човек е различен – дебел или слаб, дрогиран или не, увреден или моментно здрав, психо или нормален, мързелив или работлив и т.н. …?
  4. Приравнява всички пациенти на Земята като еднотипни еднакви индивиди с общи характеристики, въпреки, че научно е доказано и установено, че не съществуват на планетата два еднакви човешки организма, дори и при близнаци, тризнаци и т.н. ;
  5. Но, никой до момента не е представил доказателства, че на планетата Земя има двама души, които са изцяло еднакви, т.е. имат един и същ състав на клетки, тъкани, органи и т.н. …, т.е. са еднотипни и изцяло симетрични физически, психически, емоционално … , с едни и същи познания и структура, т.е. напълно идентични и не са роботи;
  6. Не коментира използването на неправилно подбрани вещества (храни, медикаменти, химически и други препарати с не съдържащи се в организма ни съставки), който предизвикват ятрогенните увреждащи ги състояния и/или алергични и/или автоимунни и други заболявания, които в някои случаи водят до преждевременна смърт на човека. Така не се ли нарушава третия етичен принцип в медицината и не се ли скъсява биологично дадената ни от природата като кредит възраст, възлизаща от 120 до 150 години (определена още навремето от Луй Пастьор и Иля Илич Мечников)?
  7. Защо предлагащите ни се различни „уж“ вкусотии, храни и хранителни добавки, чудодейни лекарства и други не се тестват индивидуално за поносимост, ефективност към всеки консумиращ ги. Защото хората не са информирани, а са умишлено подвеждани да купуват по измислени реклами различни вещества, препарати и т.н. …?
  8. Не обясни на пациентите официално на каква основа почива и какво представлява медицинската профилактика и/или превенция?
  9. Не обяви официално въз основа на какво са разработени и на каква научна основа почиват наличните методически указания на здравните министерства и дали са съобразени с личната индивидуална здравословна норма на всеки пациент? И т.н. …

По принцип много Лъженаучни твърдения и идеи придружават като своеобразни спътници или мъглявини почти всички науки. Псевдонауката не се основава на експеримента и не приема неговата роля при проверката на идеите и интерпретациите.

Псевдонауката е догматична и субективна.

А каква ли е в момента практикуваната официална медицина?

 

Три основни схеми на функциониране на псевдонауката:

  1. Псевдонауката обяснява реални факти и явления априорно, изхождайки от единичен факт, който допуска различни тълкувания, и абсолютизира такова тълкувание, което не може да се приложи към останалите свързани факти и явления. Медицинската практика, основана на доказателства (EBP) е крайъгълният камък на клиничната практика. Целта на съвременната медицина и желанието на всички данъкоплатци е „да се подобри качеството, безопасността, ефикасността и ефективността на здравните грижи за всички граждани – данъкоплатци“. Постигането на тази цел обаче изисква промени в изследователската парадигма за придобиване на реални знания и разпространение на точна и обоснована информация.
  2. Изследователите (защо ли?), обаче живеят до голяма степен в техния собствен „и определен от тях“ свят и :
  • решават кои са интересните лично за тях въпроси с определени лично от тях параметри;
  • разработват хипотези и проучват обекти и проекти, за да ги тестват и да им се заплаща;
  • след това публикуват „уж научно обосновани“ резултати в списания и др.;
  • представят откритията си на международни, университетски и местни конференции, конгреси, симпозиуми и др.

Целта (добронамерена) на изследването е да допринесе за базата от знания в определена област и косвено да промени поведението на всеки пациент, явяващ се крайния потребител.

Предизвикателството при подобряването на безопасността и качеството в здравеопазването е да се предостави:

  • правилната информация – по правилния начин;
  • в точното време;
  • на правилния потребител – за да се увеличи максимално усвояването и превръщането на знанието в действие.

Един модел за разбиране на този процес е Роджърс (8), т.е. модела на разпространение на иновации в сферата на здравеопазването. Друг такъв модел е JHEBP (Johns Hopkins). Тези модели не са единствените. Други включват модела на Хазенфелд и Брок за прилагане на политики (9), моделът на Пресман и Вилдавски за изпълнение на публична програма(10), моделът на преломната точка на Гладуел (11), теорията на сложността  (12), и социалните мрежи(13).   

Псевдонауката възприема и обяснява реални факти, явления или техни свойства по изопачен начин; най-често им приписва желани или въображаеми свойства (описани в трудовете на някои „наши“ „велики“ учени), които се опитват да ни убедят, че всеки болен с описаните от тях симптоми ще се излекува след като се приложи цитирания и обявен от него и „признат“ от неговите колеги научни специалисти „уникален“, „стратегически“, „единствен“ план за лечение и едва ли не пациента ще се излекува незабавно след посещението си при лекаря.

  1. Псевдонауката често е основана на нереален (въображаем) предмет, свойство или явление (а какво са съгласуваните от някого си норми при лабораторните, други клинични и параклинични изследвания на пациентите – хора и други организми). Тези обекти на лъженауката могат да имат култов, религиозен, приказен, фантазмен или користно измислен произход и характер. „Изследователите“ на тези „феномени“ ги представят като реални, наблюдавани „лично“ от тях или от други експерти и медиуми на постоянни „знайни“ и „незнайни“ медицински научни конгреси, конференции, сесии. Обикновено се пропагандира изключителната роля на участниците в тези научни срещи за „постигане доброто здраве“ на човечеството и неговото бъдеще.

Остава простичкият въпрос:   „Защо след като хората се лекуват по тези „реални“, „научни“, „доказали се в практиката“ принципи и „съвършени“ начини и методи за диагностика и лечение, всички жители на Земята не са абсолютно здрави, а доколкото ни е известно – почти няма абсолютно здрав човек измежду нас?

Кои са Носители на псевдонауката:

  1. Учени, отдадени на науката, обсебени от лъженаучна идея (интерпретация, хипотеза), които отказват да подложат на съмнение нейната състоятелност, защото може би са лично заинтересовани от разработките си;
  2. Лаици или специалисти от друга научна област, които са привлечени от привидно логична лъженаучна идея, естествено ако имат личен интерес за да не се регистрират на трудовата борса като безработни или да престанат да ги цитират вече като пенсионери (например отричането на хомеопатията – не от медици, а от химици или завършили минно-геоложкия университет);
  3. Фанатични привърженици на религиозни и други култове, които отричат научните факти и интерпретации, а подкрепят научните разработки от средата на 17 век, без да прилагат научните постижения към момента;
  4. Лица може би с психични отклонения, които искрено вярват в своите фантазии, че са най-великите учени и практикуващи (без дори да са лекари-медици);
  5. Лица с користни комерсиални цели и намерения (шарлатани), които измислят и рекламират фалшиви свойства на определени продукти „за подмладяване“, „трайно излекуване“, … (медикаменти, препарати и др.) с цел получаване на финансова изгода за сметка на лековерната публика – подвеждаща реклама (предлагащи незабавно и бързо изцеление), непотвърдена с утвърдени научни методи (но получили чудодеен ефект потвърдено от „велики“ известни личности от СМИ, политици, певци, артисти и др.).

Стимули за носителите на псевдонауката:

  • Вътрешна убеденост в собствената правота, която в повечето случаи се потвърждава и от правовата система в определена държава, където пациентът няма права.
  • Амбиция за „доказване“ на възприетата парадигма, независимо от реалността, без да се вземат в предвид наложените в медицината три етични принципа отпреди 2500 години в Древна Гърция;
  • Суетност и мания за величие, защото който има власт и разпределя средства е недостижим;
  • Корист (това са изпечените шарлатани).

Много често носителите на псевдонауката са обаятелни личности, които умеят да владеят (само забележете) аудиторията. Те обаче не направляват и не могат да коригират здравословното състояние на пациентите, защото не са в състояние :

  • Да държат постоянно на стендбай през целият им живот седемте защитни отбранителни системи на организма им, така че пациента да не се разболява;
  • Да регулират така начина на живот, че всеки техен пациент да доживее 120-150 години в добро физическо и психично здраве;
  • Да спазват цитираните основни три етични принципа заложени в медицинската наука преди повече от 2500 години в Древна Гърция?
  • Да следят и не са в състояние да поддържат резервите и степените на адаптация, степените за състаряване на организма и т.н. …
  • Да консултират и да определят индивидуална диета на всеки пациент, съобразена с неговата лична биологична норма…

От учените, проповядващи псевдонауката се прилагат се и прийоми, характерни за „магическите спектакли“ на илюзионистите:

  • Псевдонаучните изложения се придружават от умела самореклама в собствените им интернет сайтове, изтъкващи високата компетентност на експертите- специалисти, накичени с „академични“ титли от всякакви знайни и незнайни „международни и местни научни академии“.
  • „Проучването на пазара“ показва наличие на достатъчно широк контингент от лековерни граждани, готови да повярват на псевдоучените с гръмки звания. „Чух, че …“, „Узнах, че …“, „Негов близък ми каза, че … “, „Няма установени научни доказателства относно … “, …
  • Солидарността и взаимната поддръжка на псевдоучените са друг важен елемент, допринасящ за успехите на псевдонауката …

Докато истинските учени спорят помежду си, излагат алтернативни хипотези, дискутират в търсене на истината, то псевдоучените се поддържат взаимно, като изграждат системи от взаимно свързани измислици и небивалици, съпроводени с общо взето безсмислени реклами, които изобилстват по всички телевизионни и радио-станции във всички държави, но за всеки „влак си има пътници“ и мошеници …

Тези научни светила не обсъждат теми като ятрогенни заболявания и състояния вследствие неправилна диагностика и лечение. Тези „учени“ не коментират факти, като:

  • точност за поставяне на първична диагноза (5-10%);
  • надеждни и обосновани, не увреждащи здравето на пациента изследвания;
  • непризнатите от официалната медицина – индивидуално тестване на медикаменти и препарати за лична ефективност, поносимост и дозировка;
  • какви са резервите и степените за адаптация и състаряване на организма на всеки отделен пациент;
  • защо при напускане на болничното заведение и след поне един месец след това, не се попълват и вземат от пациентите анкети от рода на – спазват ли се трите етични принципа, заложени в медицината от преди около 2500 години в Древна Гърция, ефективността на проведеното лечение и др. …, както се финансира здравеопазването в Япония (колкото по-малко болни пациенти, толкова по-високо заплащане на личния им лекар).

Биомедицинските науки и теми са особено чувствителни, тъй като засягат здравето и живота на хората. Поради това псевдонаучните теории и практики в медицината често могат да имат фатални последици.

От друга страна, съществуват и традиционни практики, които могат да се характеризират като паранаучни, и в определени случаи и под стриктен медицински надзор, имат положителен здравен ефект.

За съжаление застъпниците против електропунктурната диагностика и биорезонансната терапия са явно и основно хора, които може би са пропуснали часовете от средния курс на обучението си или не го признават, че почива на научна основа.  Същите в момента въобще не изучават новостите в биологията, химията, физиката и медицината. Те продължават да не се интересуват от индивидуалната биологична норма на всеки пациент, както и от честотните спектри излъчвани от попадналите в тялото му всички елементи, частици, клетки, тъкани, органи, системи.

Институтът по медицина (Institute of Medicine/IOM) на САЩ определя качеството като “степента, в която здравните услуги за индивидите и обществото увеличават вероятността за постигане на желаните здравни резултати и са в съответствие със съвременните професионални знания” (Institute of Medicine- IOM  , 1990), а Съветът на Европа допълва с изискването, освен за увеличаване на вероятността за постигане на желаните резултати, и за намаляване на вероятността от нежелани резултати (Council of Europe, 1997). Дефиницията на IOM е най-често използваната в научната литература от различни автори и организации. (14)

В каква степен системата за измерване и оценка на качеството на здравеопазване ще изпълни своето предназначение, зависи от това как е формулирана целта ѝ, каква е националната култура на дадената страна, начинът ѝ на прилагане и използване на получените резултати (Shaw, 2003), т.е. определящ принцип е как ще бъде създадена и приложена съответната система или както казва Berwick (1998) “Всяка система е перфектно проектирана да постигне точно резултатите, които постига“ (цит. по Massoud et al., 2000).

Акад. Юхновски и кол. цитира, че академикът в РАН от 1997 г. Едуард Кругляков, представител на Комисията на РАН за борба с псевдонауката (1998-2012 г.) смята, че технологиите БРТ, използвани в устройствата, са шарлатански и антинаучни, но и двамата академици не обясняват на какво почиват тези им твърдения. Такива методи са псевдонаучни и несъстоятелни, а в някои страни (САЩ, Канада, Австралия) вносът и използването на диагностични устройства по Фол се явяват престъпление.

Тези устройства, според руските и българските „учени“ не са признати от Американската агенция по храните и лекарствата (FDA). Освен това те са забранени за употреба в САЩ като псевдомедицински и следователно опасни за човешкото здраве, тъй като фалшивите диагнози и псевдолечението не само причиняват финансови загуби на пациента (клиента), но могат да доведат до загуба на здраве и дори да причинят смърт. Тук, обаче те не коментират кое е псевдомедицина и кое не е, но пропускат съществения факт, че САЩ са първите в света, който още през 1965 година създадоха „Институт за основни стандарти Национално бюро за стандартизация Вашингтон, окръг Колумбия 20234 - Интензитет, характер, дължина на вълната, спектър и енергийни нива“.

Както е посочено в тази статия, „ако видите такива устройства, имайте предвид, че „лекарят“, който ги използва, е или невежа, или мошеник, или и двете“.  Никъде обаче акад. И. Юхновски и акад. Е. Кругляков не коментират кои са тези медицински стандарти – от кого са създадени, кои ги е наложил, въз основа на какви доказателства, и ги е обявил за задължителни, окончателни за всички хора.

И двамата академици явно не приемат и не признават различията между хората, а ги възприемат като създадени по една единствена матрица, като разпечатена банкнота.

Явно двамата академици пропускат факта, че всичко в нас и покрай нас се състои от химични елементи, ако са изучавали Менделеевата таблица.

Тук обаче коментираме БРТ и електропунктурната диагностика, защото при създаване на този стандарт  към 1965 г., в него се съхраняват 39 000 линии между 2000 Å и 9000 Å, за всеки от 70 химични елемента. Към 2020 г.  има десетки библиотеки с база данни над 55000 реда от над 90 елемента от общото 118 химически елемента. Към момента съществуват библиотеки от три части. Първата част от които съдържа спектралните линии на 60 елемента в низходящ ред на дължината на вълната. Втора част дава спектралните линии на 98 елемента поотделно за всеки елемент. Трета част предоставя помощен справочен материал. Най-трудният проблем при съставянето на таблиците, в които са дадени избрани данни, беше самият избор. Линиите са избрани отново в съответствие с новата информация и нарастващите изисквания на практикуващите спектроскописти. Общият брой редове е увеличен и е приблизително 52 000 в част първа и около 38 000 в част втора. Първа и трета част покриват областта от 8000 Å до 2000 Å, т.е. областта, която обикновено се използва в количествения и качествен спектрален анализ, т.е. над 90 000 реда спектри на 98 елемента. (15)

Тема „табу“ в медицината е:

  • официалното коментиране и прилагане на полевата или импулсната форма на материята.
  • Понятия като спектри, стояща вълна (КИИСВ и др.), индивидуална биологична норма са неприемливи.

Но, забележете те не са обявени за ненаучни, защото това би поставило медицината в много неудобна позиция и под съмнение. Тогава дори ученик от средния курс би задал обосновани въпроси, на които и най-голямото научно светило от медицината ще се почувства неудобно за да им даде точен и ясен отговор.

Изводи:

  1. Псевдонаука е това, което цели и се опитва да вкара всички хора в една обща единна за всички норма.
  2. Медицината е научна дисциплина, която разглежда всеки пациент съобразно неговата индивидуална биологична норма .
  3. Всичко, което е в полза на хората не е алтернатива, а реалност.

 

 

Уточнения и литература:

(1) Списък на методите за регистрация и заснемане данни на спектрите и др. :

  1. Индуктивно свързана плазмено-атомно-емисионна спектрометрия (ICP-AES);
  2. Атомна абсорбция ;
  3. Баланси ;
  4. Енергодисперсивен XRF ;
  5. Газова хроматография ;
  6. GCMS ;
  7. Тандемна мас-спектрометрия ;
  8. HPLC ;
  9. ICP/AES ;
  10. ICP/MS ;
  11. Йонна хроматография ;
  12. LCMS ;
  13. MALDI iD-Plus ;
  14. Он-лайн анализатори ;
  15. Спектрофотометри ;
  16. Анализатори за общ азот ;
  17. Анализатори на общ органичен въглерод (TOC).

(2) Доклад на д-р Антон Танев от 37 конферепенция на ЦИМС «Имедис» в Москва, Россия

(3) J. N. Lockyer, Researches in spectrum-analysis in connec­ tion with the spectrum of the Sun, Phil. Trans. 164, 479-494 (1874).

(4) Institute for Basic Standards National Bureau of Standards Washington, D.C. 20234 - The intensity, character, wavelength, spectrum, and energy.

(5) Popp F.A. Springer-Verlag; New York: 1988. Electromagnetic Bio-Information. [Google Scholar] ;  Zhang C.L. Standing wave, meridians and collaterals, coherent electromagnetic field and holistic thinking in Chinese Traditional Medicine.(in Chinese) J Yunnan Coll Trad Med. 1996;19:27–30. [Google Scholar]

(6)   Stewart J.T., Simpson I.A., Smith R.E., Callicott C., Gray H.H., Camm A.J. Left ventricular energetics: heat production by the human heart. CardiovascRes. 1993 Jun;27(6):1024–1032

(7) Wiebe B.M., Laursen H. Humanlungvolume, alveolarsurfacearea, andcapillarylength. Microsc ResTech. 1995;32(3):255–262. Oct 15.

(8)  Beyond the Dusty Shelf: Shifting Paradigms and Effecting Change - Dwight McNeill, Howard Holland, and Kerm Henriksen. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK20530/

(9) Hasenfeld Y, Brock T. Implementation of social policy revisited: a political economy perspective. Administration and Society. 1991;22:451–79.

(10)  Pressman J, Wildavsky A. Implementation. Berkeley, CA: University of California Press; 1984.

(11)  Gladwell M. The tipping point. New York: Random House; 1999.

(12) Stacey, RD. Complex responsive processes in organizations: learning and knowledge creation. New York: Routledge; 2001.

(13) Barabasi AL. Linked: the new science of networks. New York: Plume; 2003. 

(14) Смит и др., 2012; AHRQ 2017, 2019; Devos et al., 2019; Grech et al., 2015; Commonwealth Fund, 2004; Smith et al., 2009; Vrijens et al., 2013, 2016; WHO Regional Office for Europe, 2009; WHO Regional Office for Europe, 2010.

(15) А. Н. Зайдел , В. К. Прокофьев, С.М.Райски, В.А.Славни, Е.Я.Шрейдър - DOI: 10.1366/0003702924123917 Корпус ID: 95678397.

Copyright © 2024 Всички права запазени за Future - Medicine.bg